Активно срещу пасивно слушане
 

Разликата между активното и пасивното слушане възниква с поведението на слушателя към говорещия. В нашия ежедневен живот слушането играе ключова роля. Не се ограничава само до акта само да чуем нещо, но и да осмислим това, което чуваме. Слушането може да има две форми. Те са активно слушане и пасивно слушане. Активното слушане е, когато слушателят е напълно ангажиран с това, което говори. Това е двупосочна комуникация, при която слушателят би реагирал активно на говорещия. Пасивното слушане обаче е доста различно от активното слушане. При пасивното слушане вниманието, което слушателят отделя на говорещия, е по-малко в сравнение с активното слушане. Това е еднопосочна комуникация, при която слушателят не отговаря на говорещия. Тази статия се опитва да подчертае разликата между тези две форми на слушане.

Какво е активно слушане?

Активното слушане е, когато слушателят е напълно ангажиран и реагира на представените от оратора идеи. Обикновено това става чрез невербални сигнали като кимане, усмивка, изражение на лицето в отговор на идеите на говорещия, осъществяване на контакт с очите и др. Слушателят може също да задава въпроси, да изяснява идеи и дори да коментира определени точки, които са били представени. При активно слушане слушателят участва в аналитично слушане, а също и в дълбоко слушане. Слушателят не просто слуша, но и анализира идеите, оценява ги и ги оценява, докато слуша.

В ежедневието всички ние ставаме активни слушатели. Например, когато слушаме приятел, ние не само слушаме, но и реагираме според ситуацията. При консултирането активното слушане се счита за едно от основните умения, които съветникът трябва да развие. Това позволява на съветника да има по-добри отношения с клиента. Карл Роджърс, хуманистичен психолог заяви, че при консултирането съветникът трябва да разшири своите умения за активно слушане, така че да включва и съпричастно слушане. Карл Роджърс определя съчувственото слушане като „навлизане в личния възприятиен свят на другия.“ Това подчертава, че активното слушане позволява на слушателя да подкрепи напълно в комуникацията, като не само разбира говорещия, но и реагира на него.

Разлика между активно и пасивно слушане

Какво е пасивно слушане?

При пасивно слушане слушателят не реагира на идеите на говорещия, а просто слуша. В този случай слушателят не прави опит да прекъсне оратора, като задава въпроси и коментира представените идеи. Това обаче не означава, че слушателят не обръща много внимание на говорещия. Напротив, въпреки че слуша, той не прави опит да реагира.

Например, представете си, че сте на семинар със стотици хора. Вие се занимавате с пасивно слушане, защото има по-малка възможност за формиране на двупосочна комуникация. Слушателят не осъществява контакт с очите и има по-малко място за задаване на въпроси и разяснения. Пасивното слушане обаче също може да бъде полезно. При консултирането се смята, че пасивното слушане позволява на място за дишане клиентът да изпуска своите бутилирани емоции.

Активно срещу пасивно слушане

Каква е разликата между активно и пасивно слушане?

• Определение за активно и пасивно слушане:

• Активно слушане е, когато слушателят е напълно ангажиран и реагира на идеите, представени от говорещия.

• При пасивно слушане слушателят не реагира на идеите на говорещия, а просто слуша.

• Комуникация:

• Активното слушане е двупосочна комуникация.

• Пасивното слушане е еднопосочна комуникация.

• Реакции на слушателя:

• При активно слушане слушателят реагира, използвайки невербални сигнали, коментари и въпроси.

• При пасивно слушане слушателят не реагира.

• Усилие:

• За разлика от активното слушане, пасивното слушане не изисква много усилия.

• Други дейности:

• При активно слушане слушателят анализира, оценява и обобщава.

• При пасивно слушане слушателят просто слуша.

С любезност на изображенията:


  1. Активно слушане чрез Wikicommons (Public Domain)
    Семинар от глобални институти (CC BY-SA 3.0)