Активен режим на готовност срещу Активен

Active / Standby и Active / Active са два механизма за отказ, използвани широко в целия свят за подобряване на надеждността на системите. Освен това, тези два метода могат да се считат за методи за изпълнение на висока наличност. Всеки механизъм има свой собствен метод за определяне и извършване на отказ. Различните системи използват тези методи за постигане на необходимото ниво на съкращаване в зависимост от нивото на критичния характер на инстанцията.

Активна / резервна конфигурация

В активна / резервна конфигурация само един възел е в активен режим, докато другият е в режим на готовност. Когато проблемът бъде идентифициран в активната система, възловият възел ще заеме мястото на активния възел без никакви промени в последното състояние до момента, в който проблемът бъде решен. В този случай обаче дали да се върнете към първоначалния възел след възстановяване на проблема или не, може да зависи от конфигурацията на двата възла. Също така като цяло трябва да има някакъв вид синхронизация между активните и резервните възли, за да се включи незабавно при повреда. В повечето случаи сигналите на сърдечния ритъм между активни и резервни възли се използват за идентифициране на отказ на активния възел, както и за синхронизация в реално време между възлите. Тук винаги само един комплект оборудване е активен през цялото време, затова опростява маршрутизирането и отстраняването на неизправности. Също така отказ в сърдечната връзка, води и двата възела в независим режим, където използването на споделени ресурси може да стане непоследователно в зависимост от конфигурацията. В конфигурация Active / Standby няма нужда да се прилага метод за балансиране на натоварването преди възлите, за да се разпредели натоварването, тъй като само един възел ще бъде активен в даден момент, освен ако няма несъответствие.

Активна / активна конфигурация

В конфигурация Active / Active и двата възли са в активен режим, докато работят с една и съща функция в същото състояние. Ако има повреда в един активен възел, тогава другият активен възел автоматично обработва трафика и функцията на двата възла, докато проблемът не бъде решен. Тук и двата възела трябва да имат капацитета да се справят с общия трафик поотделно, за да работят независимо в ситуация на отказ, без каквато и да е производителност или влошаване на качеството до крайната функция. След възстановяване на проблема и двата възла ще преминат в активен режим, където ще бъде разпределен натоварването между възлите. Като обща практика в тази конфигурация, трябва да има механизъм за споделяне на натоварването между възлите, използвайки някакъв метод за балансиране на натоварването, за да поддържат и двата възла в активен режим едновременно. Също така идентифицирането на неизправност трябва да се извърши в точката за балансиране на натоварването, за да се прехвърли целия товар до наличния възел.