Атаксия срещу апраксия

Неврологичните лезии винаги са били сложни, тъй като разбирането на централната нервна система и нейните многобройни пътища не са разходка с торта. Атаксията и апраксията често се бъркат една за друга, но те са два много различни неврологични симптома.

Атаксията е неврологичен признак, при който има загуба на координация на мускулите. Това е вид нарушение на движението. Апраксията, от друга страна, е невъзможността да се изпълняват сложни, целенасочени движения, които вече са научени от човека. Апраксията е липса на изпълнение на задачата, въпреки че има желанието и способността да осъществи движението. Апраксията е придобито разстройство на двигателните нерви поради невъзможност за разбиране на команди. Атаксията се дължи на лезии в малкия мозък, но апраксията се дължи на лезии в главния мозък. Атаксията се разглежда като „мускули, отстъпващи“, но апраксията е резултат от липса на двигателен импулс, въпреки че има непокътната мускулна сила и способността да го прави. Атаксията е признак на някакво състояние на мозъка, тя е резултат от лезия в малкия мозък, но апраксията е самото клинично състояние. Апраксията може да се обясни и като неспособност за конструиране на подходящи (доброволни) действия. Докато атаксията е загуба на сетивни и двигателни функции, апраксията е липса само на двигателните функции, т.е. мускулни движения.

Причините за атаксията са лезии в централната нервна система, особено на малкия мозък, излагане на някои химически агенти като етанол, недостиг на витамин В12, дисфункция на щитовидната жлеза, радиационно отравяне и др. Причината за апраксията е лезия в главния мозък.

Видовете атаксия са мозъчната атаксия, сензорната атаксия и вестибуларната атаксия. Церебеларната атаксия се представя като нарушения в походката, затруднено балансиране, нарушения в ходенето и други двигателни нарушения като треперене и затруднение при завой при ходене. Сензорната атаксия води до люлеене на човек, когато е помолен да стои с крака близо един до друг и със затворени очи, т.е. знака на Ромберг. Това се дължи на повреда в проприо рецепцията (ориентация на тялото), която е функция на каналите в ушите. Вестибуларната атаксия се дължи на патологични промени във вестибуларната система, разположена вътре в ухото, което води до атаксия, придружена с гадене, повръщане и световъртеж.

Видовете апраксия са идеомоторна апраксия, концептуална апраксия, речева апраксия и конструктивна апраксия. Идемоторната апраксия се проявява като невъзможност да се планират или завършат доброволни действия, като затваряне на копчетата на ризата и т.н. Хората, засегнати от този тип, прескачат нещата и правят последни неща най-напред и първите неща продължават. Пример за този вид апраксия е, че човек първо поставя зеленчуци в тенджерата, а след това маслото, необходимо за готвене. Речевата апраксия се наблюдава както при възрастни, така и при деца. Обикновено се наблюдава при лица, които преди това са имали способността на речта да са непокътнати. Тя включва загуба на вече придобити нива на реч. Обикновено включва артикулационни грешки, докато формулира изречения. Лечението на атаксията е физиотерапия, трудотерапия и лечение на лезията, причиняваща атаксия. Лечението на апраксията е само физикална терапия, физиотерапия и трудотерапия.

Резюме:

Атаксията е загуба на контролирани и координирани мускулни движения поради мускулна слабост, докато апраксията е неспособност да извършва целенасочени движения, въпреки правилната координация и мускулната сила. При атаксия човек има неспособност поради дефект в нервните пътища, пресичащи се при мозъчния мозък, но при апраксия всички сложни интегрирани движения са трудни за изпълнение.

Препратки